Въпрос №1:

Задължения по чл. 57,ал. 2 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ)

         Отговор:

Съгласно чл. 57, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) на задължително обследване за енергийна ефективност подлежат всички:

  1. предприятия за производство, които не са малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия;
  2. предприятия за предоставяне на услуги, които не са малки и средни предприятия (МСП) по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП);
  3. промишлени системи, чието годишно потребление на енергия е над 3000 МWh.

   В съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 5 от ЗЕЕ собствениците на предприятия и промишлени системи, които подлежат на задължително обследване подават в Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) ежегодно декларации, които имат за цел установяване на вида на задълженото лице. Декларацията, подавана от юридическите лица, които не са МСП по смисъла на чл. 3 от ЗМСП – лицата по чл. 57, ал. 2, т. 1  и 2 от ЗЕЕ – може да бъде една за общото потребление на енергия на всички техни обекти или отделна декларация за всеки от обектите, независимо дали тяхното потребление е под или над 3000 МWh годишно.

   Декларацията, подавана от юридическите лица, които са МСП по смисъла на чл. 3 от ЗМСП, но имат поне една промишлена система с потребление на енергия над 3000 МWh годишно – лицата по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ – следва да отразява потреблението на енергия на съответната промишлена система.

   За лицата по чл. 57, ал. 2 т. 1 и 2 от ЗЕЕ следва да бъдат обхванати всички техни обекти, като за всеки обект следва да има отделни доклад и резюме от енергийно обследване, включително за обекти с годишно потребление на енергия под 3000 МWh, а за сгради, които не са производствени – сертификат за енергийни характеристики на сградата. За лицата по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ следва да се извърши обследване за енергийна ефективност за промишлената система/и с потребление на енергия над 3000 МWh годишно.

   По отношение на лица, които са подразделения на чуждестранни компании и биха попаднали в обхвата на чл. 57 от ЗЕЕ, следва да се има предвид, че ЗЕЕ дава комплекса от дейности и мерки по изпълнение на ангажимента на България за постигане на целта в крайното потребление в страната и няма как да се вземат предвид обстоятелства извън територията й. Това означава, че само обектите базирани в България следва да отговарят на някое от определенията в чл. 57 от ЗЕЕ, за да се определят като задължени лица.

   При наемни отношения следва да се има предвид, че собственикът на сградите или съоръженията, отдадени под наем, има по-голямо влияние върху собствеността, т.е. по-големи възможности за реализиране на мерки за енергийна ефективност. Даването под наем е възмездно и е част от общата дейност на собственика и следва задължението за реализиране на мерки за енергийна ефективност да бъде за собственика.

   В случай, че собственик извършва промишлени дейности, монтаж, транспорт или др. със собствена техника на площадка или в сграда взета под наем от друго лице и тази техника консумира над 3000 МWh годишно, то задължението по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ е на собственика на техниката.

   Хипотезите при наемни отношения са различни и са предмет на договаряне между страните, така че не може да се изведе универсален подход, а следва да бъдат изследвани от консултантите по енергийна ефективност (които са квалифицирани, обучени и имат придобит опит по темата) за да се предложи най-добрият подход при обследването за енергийна ефективност.

 

Диаграма за определяне на задължените лица по чл.57

 

             Въпрос №2:

Необходими документи за освобождаване от задължително обследване за енергийна ефективност при прилагане на система за управление на енергията или на околната среда, съгласно чл. 57, ал. 7 от ЗЕЕ)

           Отговор:

Минималните изисквания за освобождаване от изискването за задължително обследване за енергийна ефективност, на които трябва да отговаря прилаганата система за управление на енергията или на околната среда, съгласно чл. 57, ал. 7 от Закона за енергийна ефективност (ЗЕЕ), са дефинирани в чл. 6, ал. 1, т. 1 – т. 4 на Наредба № Е-РД-04-05 от 8 септември 2016 г. за определяне на показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, както и за определяне на условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност и изготвяне на оценка на енергийни спестявания, като не са представени.

За освобождаване на конкретно дружество от изискването за задължително обследване за енергийна ефективност в Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) е необходимо с писмо от представляващото го лице да бъдат представени следните  документи:

 

  1. Декларация за прилагане в дружеството на система за управление на енергията или на околната среда, която отговаря на минималните изисквания за енергийни обследвания, определени в чл. 6, ал. 1, т. 1 – т. 4 на Наредба № Е-РД-04-05 от 8 септември 2016 г. за определяне на показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, както и за определяне на условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност и изготвяне на оценка на енергийни спестявания, като не са представени.
  2. Валиден сертификат за системата за управление на енергията (СУЕ) или на околната среда (СУОС);
  3. Заверено копие/извадка на системата, което да показва, че тя отговаря на минималните изисквания по чл. 6, ал. 1, т. 1 – т. 4 от Наредба № Е-РД-04-05 от 8 септември 2016 г.

 

ВАЖНО!

Задълженията:

  • по чл. 57, ал. 5 от ЗЕЕ за ежегодно подаване на декларация и
  • по чл. 63 от ЗЕЕ за ежегодно подаване на отчет остават в сила в съответните срокове, независимо от освобождаването за задължително обследване за енергийна ефективност.

 

We keep your data private and share your data only with third parties that make this service possible. Read our Privacy Policy.